Значението на интелектуалната собственост
Интелектуалната собственост включва широка гама от нематериални активи като патенти, авторски права и търговски марки. Въпреки че обикновено не се изброяват в баланса, тези интелектуални активи могат да имат също толкова стойност за компаниите, колкото и техните материални активи. Те са в основата на техните продукти и услуги и се използват за защита на конкурентното предимство на компанията. Те често изискват големи инвестиции на умствена сила и време и не трябва да бъдат свободно достъпвани от други лица без тяхното изрично или подразбиращо се разрешение.
Основната цел на законите за интелектуалната собственост обаче е да насърчат хората и компаниите да създават и измислят неща, като им предоставят финансов стимул. Това се постига чрез даване на ограничени ексклузивни права на създателите и изобретателите в замяна на разкриване на техните произведения, с цел максимизиране на социалната полезност.
Освен това защитата на правата на Интелектуална собственост по своята същност е благоприятна за конкуренцията и спомага за насърчаване на икономическия растеж, потребителския избор и обществените иновации. Той също така насърчава и регулира външната търговия, като предотвратява нелоялния внос на фалшиви или имитиращи стоки.
Най-често срещаните форми на защита на интелектуалната собственост са авторските права, търговските марки и патентите. Първите две защитават писмени и художествени произведения, като романи, песни, картини или видеоклипове. Последният защитава нови изобретения, като машини или софтуер. Компаниите също имат актив, известен като търговски тайни, които са поверителна информация като рецепта или формула, която дава на собственика бизнес предимство. Например тайната рецепта на Coca-Cola и алгоритъмът за търсене на Google се считат за търговски тайни.
В някои случаи законите за интелектуалната собственост са критикувани за налагане на прекомерни ограничения върху творческото изразяване и ограничаване на достъпа до произведенията, които са защитени от тези закони. Тези ограничения често се оправдават с утилитарно-прагматичен аргумент, който гласи, че хората трябва да бъдат насърчавани да създават интелектуални произведения, като им се предостави стимул и като им се предложи достатъчно възнаграждение, което да ги мотивира да инвестират времето и ресурсите си в създаването на тези произведения.
Тези, които подкрепят утилитарно-прагматичната обосновка, обикновено са в полза на системи като интелектуалната собственост, които имат за цел да увеличат максимално социалната полезност. Критиците на тази теория обаче посочват, че в някои случаи обхватът и продължителността на защитата на интелектуалната собственост може да ограничи свободния поток на идеи или да възпрепятства икономическия растеж.
Системата от закони за интелектуалната собственост е сложна и обслужва много важни цели в обществото. Създаването и иновациите на идеи от физически лица и корпорации допринасят за икономическия растеж, потребителския избор и обществения прогрес. Разбирането на тънкостите на закона за интелектуалната собственост е от съществено значение за бизнеса, потребителите и обществото като цяло. Тези, които се застъпват за алтернативни системи за интелектуална собственост, често вярват, че най-добрият начин за максимизиране на социалното благосъстояние е да се използват държавни средства за финансиране на творци, вместо да се разчита на пазарни приходи. Това би предотвратило изкривяванията, причинени от несъвършенствата на пазара, и би гарантирало, че всички творци са в състояние да генерират достатъчно приходи от произведенията си, за да оправдаят инвестицията на тяхното време и усилия.
